Дунав

Сортът Дунав е получен от кръстосването на сортовете Хибрид (Бикан х Риби мехур) и Кардинал. Листът е голям, дълбоко нарязан, петделен, мрежестонабръчкан, отдолу слабо четинест. Опашният вряз е отворен, сводест. Дръжката на листа е средно дълга, средно дебела. Гроздът е средно голям, коничен, рехав. Дръжката му е дълга, дебела, жилава. Средната маса на един грозд е 360 г. Зърното е много едро, продълговато. Кожицата му е дебела, крехка, виненочервена. Консистенцията му е месеста, хрупкава. Вкусът му е неутрален. В едно зърно има 2-3 семена. Средната маса на едно зърно е 7-8 г. Сортът Дунав се отнася към групата на ранните сортове. Гроздето му узрява през втората половина на август. Лозите са с много силен растеж и умерено плододаване. Изисква резитба със смесени плодни звена - чепове с по 2 очи и плодни пръчки с по 12 очи или стрелки с по 4-7 очи. Средният добив от лоза при средностъблени формировки е 4,5-5 кг, а от декар - 1200 кг. Подходящ е за асмовидно отглеждане. Сортът Дунав не е склонен към изресяване и милерандаж. Лозите му не са устойчиви на мана и оидиум и на ниски зимни температури. Има добър афинитет с подложките. Развива се и плододава добре при по-богати почви. Изисква напояване. По механичен и химичен състав на гроздето Дунав е типичен десертен сорт. Процентът на зърната в грозда е висок. Кожицата и семената заемат малка част от масата на зърната. При физиологична зрелост на гроздето съдържанието на захари е 16,5%, а на титруеми киселини 5 г/л. Гроздето е с изключително добра транспортабилност и запазва отлично външния си вид при съхраняване. То се запазва в свежо състояние върху лозите дълго време след настъпване на физиологичната му зрелост. Практически е устойчиво на сиво гниене. Сортът Дунав може да се отглежда при надморска височина до 600 м.