Палиери

Сортът Палиери е получен в Италия от кръстосването на сортовете Алфонс Лавале и Червена малага от Палиери. Разпространен е в много лозарски страни в Европа и Америка. В България е внесен през 1980 г. в Института по лозарство и винарство в Плевен, откъдето се разпространява в цялата страна. Листът е голям, средно нарязан, петделен, почти гладък, вълнообразно огънат, отдолу слабо мъхнато-четинест. Опашният вряз е отворен, тесен, стреловиден или затворен, елипсовиден, често с два зъба в основата. Дръжката на листа е къса до средно дълга и дебела. Гроздът е средно голям до голям, често крилат с едно крило, полусбит до рехав. Дръжката му е къса, дебела и жилава. Средната маса на един грозд е 300-400 г. Зърното е много едро, овално до продълговато, ножицата му е дебела, жилава, тъмносиня, с восъчен налеп. Консистенцията му е месесто-сочна. Вкусът му е хармоничен, неутрален. Средната маса на едно зърно е 6-7 г. Сортът Палиери се отнася към среднозреещите сортове грозде. Гроздето му узрява около средата на септември. Лозите са силно растящи, със средна родовитост. Изисква резитба със смесени плодни звена - чепове с по 2 очи и плодни пръчки с по 10-12 очи или стрелки с по 4-7 очи. Средният добив от лоза при стъблена формировка е от 4 до 6 кг, а от декар - до 1500 кг. Подходящ е за асмовидно отглеждане. Сортът Палиери не е склонен към изресяване и милерандаж. Напада се от мана и оидиум, но е практически устойчив на сиво гниене. Лозите не са устойчиви на ниски зимни температури. С подложките има добър афинитет. Изисква дълбоки плодородни и свежи почви и напояване. За по-добро оплождане изисква премахване на част от листата около съцветията преди цъфтежа. По механичен състав на гроздето Палиери е типичен десертен сорт. При физиологична зрелост съдържанието на захари в гроздето е от 16 до 18%, а на титруеми киселини - средно 6,4 г/л. Гроздето има много добра транспортабилност и запазва добрия си външен вид, оставено продължително време върху лозите и при съхраняване. Сортът Палиери има ценни биологични и стопански качества като промишлен десертен сорт грозде. Може да се отглежда до 400 м надморска височина.